- Г-н Антов, каква е ситуацията в отбора към настоящия момент? Напускат ви баскетболисти, а това е признак, че нещо лошо се случва.
Започнахме подготовка на 3 септември. Предстои ни още една спортно-състезателна година, в която ще сме част от Националната баскетболна лига. Отборът ни напусна единствено Тодор Тодоров. Останалите момчета ги освободихме след края на сезона, защото не бяха фактор и конкуренция, която можеше да ползваме. Както знаете Славейков не игра през миналата година в отбора заради здравословни проблеми. Дано да се оправи и да продължи с кариерата си. Както знаете, той вече тренира с “Рилски спортист”. Към момента ние ще разчитаме на наличните ни баскетболисти, с които сме играли и до сега.
- Имате май и нови момчета в отбора, които играха малко в мачовете срещу състава на Варна.
Имаме две нови момчета, но имената им няма да споменавам за сега. В четвъртък към състава ни се присъедини един баскетболист, който е живял в Канада, но родителите му са българи и сега са се прибрали в страната. Ще видим какво ще се случи и дали ще остане при нас, защото не е тайна, че финансовото ни положение не е от най-добрите. Към момента нямаме баскетболисти дори за пълноценна тренировка.
- Но мястото на Тодоров трябва да бъде заето. Ще търсите ли баскетболисти за неговия пост?
Ще ни трябват центрове. Задължително е. Не, че има много центрове в България. И тогава ще трябва да минем на вариант - чужденец. А това е скъпо удоволствие. За момента ще изчаквам. Защото не можем да си позволим да плащаме на такъв играч. Пък и не се знае колко ще е добър. След месец започва първенството, а първите два кръга от него ще гостуваме на “Лукойл Академик” и на Младежкия национален отбор, и до тогава се надявам да има някаква яснота, че да вземем някое момче и да се подготвяме и сработваме. Надявам се някой да ни обърне внимание.
- Черно Море и Черноморец” като че се уредиха и от отбори в криза се стабилизираха. Нашият състав остава в кризисна ситуация. Какви ще са целите, които ще преследвате?
Да оцелеем. Всички останали отбори говорят за влизане в четворката и за медал през тази година. На този етап аз ще остана треньор, а в клуба ни се завърна и Петър Петров, който година и половина бе в Пловдив и който ще помага. Плевен няма пристанище. И няма от къде да ни се помогне. Никакъв бизнес. Това са реалностите.
- Разчитате на момчетата, които от години са в отбора, но няма млади баскетболисти от школата на състава.
Няма. И няма как да има. Бях на откриването на учебната година в Спортно училище на 1 септември. Няма нито едно подадено дете от УСШ за баскетбол. Там вече нямаме и бройка, което значи, че не се тренира този спорт. А той е от масовите. И така е от няколко години. Клубът ни прави всичко по силите си да поддържа такава школа. Сега и Петър Петров съм ангажирал с набирането на деца и организиране на школа. Но е трудно, защото децата учат в различни училища. Трябва да се обединят от едно училище като Спортното. А и клубът ни не разполага с зала за тренировки в града. Представяте ли си как едно дете от 2-3 или 4-и клас ще пътува до “Балканстрой” за тренировки. Трябва ни салон на училище, където да се водят тренировки. Но тук пък се сблъскваме с нежеланието на директорите. И става много сложно.
- Да ви попитам и за това ще оцелее ли баскетбола и в частност “Спартак” и тази година?
Надявам се. Аз съм бил винаги оптимист. Намерил съм около 150 000 лв. Но ни трябват още поне 100 000 лв. Както казах вече, Плевен няма Порт или държавно предприятие, което да инвестира по заръката на някой министър или министър-председател. Единственият професионален клуб в нашия град от години търси помощ - но никой не откликва на воплите ни. Ходил съм през юли лично при Цецка Цачева, която ми обеща помощ, но до сега няма индикации, че се прави нещо по този въпрос. Пък се питам и нещо друго. Къде са плевенските депутати да дойдат и се запознаят с проблемите на спорта и клубовете и да вземат присърце решаването на финансовите им трудности?...
"Посредник"
0
