Това, че новопридошлите в България футболисти скоропостижно се провалят до голяма степен е по вина на клубовете. Защото както са казали хората "с какъвто се събереш, такъв ставаш"
Дори и футболист от световна класа да пристигне в България, той едва ли ще е способен да изтегли своите съотборници напред, предвид ситуацията в родния футбол. По вероятно е останалите играчи лека по леко да го обработят, да го приобщят към себе си и вследствие на това да го потопят на дъното. Човекът така е устроен, че трудно може да се разчита на неговото самосъзнание. В това число футболистите не правят изключение. Нали и те са от кръв и плът и удоволствията не са им чужди. На пръв поглед няма нищо лошо младите играчи да излизат, за да се забавляват, но въпреки това не бива да забравят, че професията "футболист" изисква много жертви.
Лошото е, че нашите състезатели не са научени да се жертват в името на собствения си просперитет, а пък за името на клуба въобще няма смисъл да говорим. Именно тук обаче идва огромната роля на ръководните фактори на клубовете, които е крайно време да спрат да обръщат гръб на наболелите проблеми и да погледнат реалността в очите. А не както правят в Левски и ЦСКА. (б.а. другите отбори в "А" група не правят изключение, но "сини" и "червени" са дадени за пример, тъй като са най-популярните тимове и трябва да служат за пример).
Ръководните фактори и на двата отбора много добре са запознати с факта, че голяма част от техните футболисти затварят дискотеките, баровете и чалготеките. Вместо да вземат адекватни мерки, шефовете на родните грандове разчитат на някакво чудо като в главите им се въртят мисли от рода на "какво да го правим този, нали играе добре и вкарва голове".
Предвид системното неспазване на режима формата на дадено лице бързо спада и естествено попаденията стават все по-рядко срещано явление. В това число за някакъв период от време Дембеле може да направи изключение, тъй като природата го е надарила с отлични физически данни. Но въпреки това при неправилна експлоатация всеки организъм рано или късно се срива. Така че, ако французинът продължава по-същия начин, скоро и него може да го сполети участта да се слее с тълпата.
Като започнахме с Гара Дембеле не може да не споменем, че явно само Георги Иванов така и не разбра, че нападателят е доста чест гост на баровете и дискотеките в Студентски град, като единствено се съобразява с това какво парти ще има в даденото заведение. Същото се отнася и за Райс Мболи, който тотално се компрометира като натрапчиво твърдеше, че е болен, а всъщност видео-записът от една дискотека показа съвсем друго. И понеже в момента алжирецът е най-добрият футболист на ЦСКА и червените нямат адекватна алтернатива, почти сигурно ще му се размине.
Вярно, че излизането на футболистите през нощта и употребяването на сериозно количество алкохол е бич за цяла футболна Европа. Има обаче няколко съществени разлики от отборите на запад и нашето първенство. Примерно - играчите в Англия също затварят кръчмите, но това те правят в определени дни, като най-често се забавляват след мач. На второ място - глобите за неспазване на режима са жестоки и даже още при първото провинение сгафилият играч бива изхвърлен от отбора. И не на последно място - спортно-техническото ръководство прави всичко по силите си, за да спре произвола на състезателите.
Представяте ли си какво ще се случи, ако някой футболист си позволи да се "натряска" и на следващия ден не се появи на тренировка, както направи Райс Мболи. Този вариант е почти абсурден. Напротив - футболистът се явява на заниманието и дори леко махмурлия стиска зъби и тренира, защото ако не го направи, просто няма да играе в следващия двубой на своя отбор. Това означава, че ще се даде шанс за изява на неговия конкурент и при лошо стечение на обстоятелствата той може да се сбогува с титулярното си място.
Най- положителното в случая е, че ако футболистът има поне малко акъл в главата, сам ще стигне до извода, че не бива да нарушава режима преди мач или тренировка, тъй като на следващия ден едва ходи по терена. Друг изход пред него няма, тъй като мениджърите така са си постлали, че играчът да няма очи да се оправдава след като в програмата му е залегнал точен час за прибиране у дома..
Именно занижените изисквания на отборите от "А", липсата на достатъчно амбиция, налагането на недалновидна политика от страна на ръководните фактори, правенето на компромиси, толерирането на връзкарщината и анархията в клуба са с основна заслуга за неспазването на режим от страна на футболистите. И родният пейзаж ще продължава да е същият, докато не дойде моментът, в който футболистите престанат да се чувстват недосегаеми, предвид протекциите, с които се ползват от страна на мениджърите, гравитиращи около отборите и на хора от високите етажи на тима. Иначе в настоящия момент клубовете просто отглеждат пияниците в естествената им среда...