Нещата се развиват добре около мен в момента, но само защото вече слушам какво ми казва лекарят.
Наслаждавам се на демонстративните мачове в тура на легендите. Тези двубои винаги пълнят залите. И тъкмо когато реших, че ми се иска отново да се впусна в състезателните мачове, лекарят ми каза, че не мисли това за полезно, имайки предвид здравословното ми състояние.
Най-сетне се съветвам с медицински специалисти. През годините се научих да живея с безсънието. Имам моменти, в които сънят ми е добре, но това е само когато взимам лекарства. Когато не спя, не мога да функционирам нормално. Не мога да направя брейк от 20 точки. Когато си помисля да играя в това състояние срещу топсъстезателите, веднага си казвам "Не, не!". Не искам да бъда зависим от медикаменти, за да мога да играя. Има един основен фактор и той е, че ако не си готов на 100% или както в моя случай поне на 80%, не мога да се състезавам на нивото, на което искам. Знам, че не мога да печеля турнири, ако не съм добре отпочинал.
През последните 4-5 години се опитвам да действам така и да - успях да стигна до няколко важни трофея. Това обаче бе за сметка на личния ми живот. Всички около мен страдаха. Подкрепяха ме както могат, но не им бе никак лесно. Майка ми ме умоляваше да не пия тези приспивателни, тъй като те ме превръщаха в зомби за няколко дни. Когато майка ти каже подобно нещо, знаеш, че го прави за твое добро.
За другите хора няма значение какво е здравословното ми състояние, стига да играя. За тях аз съм просто Рони О'Съливан - снукър играчът. Продавам билети, отразявам се добре на рейтинга, интересен съм на медиите. На никого не му пука за здравето ми.
Имам четирима или петима близки хора, които искат най-доброто за мен като човек. Всички те ме съветват да не играя, ако проблемите със здравето ми пречат. Те искат да ме виждат щастлив, а не напрегнат.
Каква е цената на това да си най-популятното лице в снукъра?
Най-важното е, че никога няма да бъда онзи играч, който се интересува само и единствено от цифри, рекорди и такива неща. Ако играех в момента, това щеше да е водещото.
Работя сериозно с моя лекар вкъщи и той ме съветва да се взема в ръце, да обърна внимание на здравето си и на съня си. Според него тялото ми е работило толкова много, че е изтощено в момента. Това е комбимнация от пътувания, игра и отговорността да съм най-популярното лице в снукъра. Боря се с това през последните 3-4 години, но няма как вечно да отричам какво реално е положението ми. Имам да се справям със сериозни неща.
Да, много хора си мислят, че всичко опира до това да се появя на някой турнир и просто да играя. Това обаче е обвързано и с много други неща, които не се виждат по телевизията. Телевизията показва крайния продукт. Ако искате вярвайте, но се минава през много кръв, пот и сълзи, за да докарам играта си до върхва форма. Това е единственият начин, който аз знам. Имам големи очаквания към собственото си представяне и за да се получи това, нужни са много постоянство и упоритост.
Големите глоби просто ще смажат харакетрите, от които снукърът се нуждае
Въпросът не е само в това да играя по начина, по който искам. Има и много отговорност, а аз вече не мога да издържам на тези високи стандарти, които Световният снукър налага на нас играчите. Ние не сме политици, невинаги използваме правилния език, невинаги казваме това, което е най-добро за спорта. Това не означава, че искаме да навредим на снукъра. Състезателите постоянно биват глобявани заради някоя от гореспоменатите причини. Намирам това за разочароващо. Някои от глобите не отговарят на това, което играчите печелят с изявите си около зеленото сукно. Мисля, че има какво да бъде направено в това отношение. Това отблъсква, включително и мен, от желанието да популяризираме снукъра. Защо един снукър състезател да се съгласи на интервю, ако знае, че каквото и да каже, ще бъде интерпретирано зле и ще доведе до дискусия? Никой не печели по този начин. Ако от Световния снукър си мислят, че така ще се получи, желая им късмет.
0
