- Стела, за пети път печелиш наградата за Спортист №1 с увреждания на България, какво е чувството да държиш тази статуетка в ръцете си?
- Благодаря на журналистите, че са оценили труда, който съм положила и лишенията, които съм направила през годината. Благодаря и на треньора ми Георги Гулев, на целия ми екип - масажист, доктор. Без тези хора няма да постигна тези върхове. Мога да благодаря и на федерацията, която е седяла винаги зад гърба ми и ми е помагала, на министерството на младежта и спорта. Община Варна също ми е помагала. Всеки труд се възнаграждава по някакъв начин. Ако не преминем през тези трудни моменти, няма как да го оценим. Ако всичко ни е дадено даром, няма как да го оценим. Затова човек трябва да е благодарен за това, което е постигнал, да обича работата си, макар и да има много трудности и бариери. Трябва и да прощава - на треньора си, на себе си, на хората, с които е работил, защото всеки греши.
- Какво ще кажеш на вълната параолимпийци след теб, които мечтаят някоя година и те да се качат на тази сцена като победители, с какво би ги мотивирала?
- Бих им казала да вярват в чудесата, да вярват, че това, което правят винаги ще се възнагради. Няма как без усилие да постигнеш нещо, няма нищо даром, трябва да дадеш от себе си, за да го получиш.
- Какво си пожелаваш за изключително важната 2016 г., когато може би ще е и твоята последна Параолимпиада?
- Да съм жива и здрава, да отида на Параолимпиадата в Рио без травми и да покоря единствения връх, който ми е останал - олимпийския.
- Ако постигнеш тази заветна цел, в коя посока ще те отвее животът?
- Нека първо да мине това, пък после ще мисля.
- Ти си едно от водещите лица на параолимпийския спорт в България, направи зала за хора с увреждания във Варна, имаш и собствен клуб, помагаш много на параолимпийците. У нас винаги се говори за липса на бази и пари за подготовка, как ще се задържат параолимпийците след теб в спорта?
- Много е трудно, защото всеки човек с увреждане има различно увреждане. Аз съм се сблъсквала с доста спортисти в залата. Има три вида спортисти с увреждания - първите тренират за здраве, тъй като не искат мускулите им да атрофират и да бъдат в тежест на своите роднини и приятели, другите се водят аматьори, които спортуват, но не искат да достигнат до много високо ниво, а третите са професионалистите, които изцяло са се отдали на спорта, имат хъса и амбицията да вървят по моите стъпки. Това беше и моята мечта, от тази зала да излязат поне един-двама последователи. Доволна съм, защото Денислав Коджабашев (тенис на маса) и Милена Тодорова (стрелба с пушка) излязоха от тази зала. Не бих казала, че е направена напразно, но ще трябва още много труд и помощ, за да се доразвие параолимпийският спорт.
0
