Още като юноша Деянов попада в полезрението на специалистите на "Българска армия". През 1993 г. е проведена селекция сред талантите от школата на ЦСКА. Методи заминава за САЩ. "Той и Стоянчо Стоянов бяха избрани и заминаха за Америка. По това време бях президент на ЦСКА, с мен се свързаха хора от една австрийска фирма. Искаха да подпишем договор и да поемат контрол върху развитието на двамата като футболисти. При продажба, разбира се, щеше да има процент за австрийците. Мето и Стоянчо отидоха в Щатите, където всички разноски им бяха платени. Живяха в Маями, точно където е Меката на голфа. Беше им подсигурено всичко, живееха сами, перяха се сами, всичко. Смятам, че това нещо им се отрази положително. След това обаче станах президент на БФС и проектът приключи", разказва Валентин Михов.
На 7 май 1994 г. Методи Деянов записва дебют за любимия си ЦСКА. "Армейците" приемат Шумен на Пламен Гетов и макар нещата в първенството вече да са решени в полза на Левски, публиката очаква интересен двубой. Мето излиза с фланелката с №5 и бързо печели овациите на запалянковците с няколко елегантни спирания на топката. На няколко пъти той се носи покрай фигури като Мариус Уруков, Шабан Шефкет и Стефан Колев - Доктор Менгеле. Веднага е наречен от феновете Новия Якимов. Няколко месеца по-късно ветеранът Лъчезар Танев му предава символично фланелката с №10, а през лятото на 1995 г. техничарят бележи едно от най-красивите си попадения.
ЦСКА приема Ботев (Пловдив) в Борисовата градина в първия кръг от новия шампионат. При една атака Деянов напредва към вратата, на която е самият Борислав Михайлов. Два месеца по-рано стражът показва геройства срещу Юрген Клинсман и компания при знаменитата победа над Германия с 3:2, но сега е матиран от таланта на "червените". Мето копва топката и Боби е прехвърлен - приказен гол! След мача капитанът на България отива лично при младия халф, за да го поздрави за изпълнението. Бивши началници от "Армията" си спомнят, че в средата на 90-те години на два пъти Новия Якимов е искан от Верона, но заради казармата трансферът в Италия не е разрешен. Уви, малко след това в мач срещу Хебър за Купата на ПФЛ любимецът на сектор "Г" получава първата си сериозна контузия – на 20 години той къса коленни връзки и излиза от строя за дълго време.
Големият удар по кариерата на Методи Деянов обаче съдбата нанася в началото на 1998 г. На 25 април ЦСКА гостува на Олимпик в Тетевен. На стадион "Георги Бенковски" се стичат 12 хиляди зрители, които искат да зърнат с очите си столичните звезди, водени от пловдивската легенда Петър Зехтински - Зико. Странно е, но ЦСКА не успява да победи Олимпик, макар в армейския състав да са настоящи и бивши национали като Трифон Иванов, Емил Костадинов, Милен Петков, Бончо Генчев, Емил Кременлиев, Ивайло Андонов, Георги Йорданов - Ламята и др. Двубоят завършва безизразно 0:0, а най-чистото положение е пропуснато от Костадинов през втората част. Коща остава сам срещу вратаря Димитър Топалов, но не успява да уцели топката. През есента на 1997-а другият гранд Левски също бере срам в Тетевен - "сините" падат с 1:2, а Андрей Желязков, който по това време е техен шеф, обвинява рефера Светлозар Маринов, че е свирил края в 85-ата минута. Случайно или не, домакинството на Олимпик на ЦСКА също е поверено на търговеца на алкохол от Русе. Това, с което се помни тази среща, носеща печата на мутренските времена у нас, е зверската контузия на Мето Деянов.Касапницата на "Георги Бенковски“ започва още от първата минута, като дори лютият капитан на националния отбор Трифон Иванов е системно провокиран и ритан. Белята с Новия Якимов става в осмата минута, а един забравен момент от коридата показва, че 2-3 минути по-рано на косъм от същата контузия се разминава голаджията Бончо Генчев. В първите секунди пък Иван Рачев от домакините скача като Жан-Клод Ван Дам срещу Петър Жабов, в резултат на което вади своето рамо. Истински кеч!
"Олимпик игра много настървено, играеха за Литекс, бяха им сателит. Имаше един Юлиян Манев, скачаше на бой през две минути. Опъна се на самия Туньо! А Туньо, Бог да го прости, с нищо не провокираше. Онзи тръгна да му налита. Когато Димитър Ралчев счупи зверски крака на Мето, Трифон отиде първи и въпреки че е доказан мъжага, направо се хвана за главата. Тръгна да повръща, кракът на Мето беше на две. От трибуната се виждаше. Съдията не изгони Ралчев. След мача домакините побесняха. Една глутница от борци тръгна да ни бие. Мутрите нахлуха в тунела и се насочиха към съблекалнята. На мача беше Димитър Джамов (бел. авт. – шеф от "Мултигруп“), който имаше охранител, шампион по канадска борба, огромен мъж, нареди ни да влезем в съблекалнята и застана пред вратата. Сигурно 15-20 минути седяхме вътре с Туньо, Емо Костадинов, Ламята и останалите играчи, докато мутрите се разкарат", спомня си екшъна от Тетевен колегата Ивайло Йолчев.
"Слава богу, че съпругата на Мето Деянов – Лила, дойде от София. Чула по радиото за инцидента и тръгнала с жълтата тигра. Слава богу, защото Емил Данчев трябваше да го откара със служебната кола на ЦСКА – един черен форд Скорпио, легендарен. Лила взе Мето от болницата и тръгнаха за София. И аз ходих до болницата, предавах на колегите в редакцията. Беше трудно в онези години, защото "Мобиком“ имаше сигнал само на една скала над стадиона. На нея се нареждаха и хората на Страхил Димчев с техните мобифони. И се забавих в Тетевен, а на връщане, нейде из полето около Гложене, гледаме Светльо, който беше шофьор в ЦСКА, и Емо Данчев махат отчаяно. Колата им сдала багажа, нямат връзка със света, нищо. Времената бяха такива. Тегли ги с голфа си Дани Петков – Пънка, който тогава беше шеф на фенклуба на ЦСКА. Отиде му съединителят на колата. На Ябланица при едно от прочутите заведения намерихме Пътна помощ. Ако не беше дошла Лила, а бяха качили Мето в колата на Данчев... Няма да забравя каква тотална селяния беше на стадиона. По уредбата пускаха някакъв химн, в който се пееше за някакви орли, и една бясна чалга, която гласеше – "цуни ме отпред, цуни ме отзад, цуни ме отдолу, ама да е на голо". Сигурно 10 пъти я пуснаха тази песен. Потрес направо", разказва още очевидецът Ивайло Йолчев.
Между другото точно покрай кървавия мач в Тетевен върви слух, че "Мултигруп" ще предава на "Литекс Комерс" щафетата в ЦСКА. "Бях на срещата между Илия Павлов и Гриша Ганчев. Тя беше по бизнес дела и нямаше нищо общо с футбола", коментира тогава Димитър Илиев от червената управа. Иначе новината за крака на Методи Деянов е водеща навсякъде. "Плаче ми се за това момче. Не може да става дума за приключване на кариерата на този прекрасен футболист. Навремето Павел Панов също преживя подобна тежка травма, но след нея дори игра на световно първенство", казва проф. Димитър Шойлев в "Трето полувреме". Деянов пък дава изключително тъжно интервю: "Не издържам на болките! Ужасно е. Не съм мигнал цяла нощ от болка! Тези от Олимпик трябва да ги забранят за футбола. Няма да се предам лесно. Ако не се надявах да се върна на терена, по-добре да си тегля куршума". Димитър Ралчев от своя страна се извинява и твърди, че фаулът му срещу 23-годишната звезда на ЦСКА не е бил умишлен. Емил Костадинов е категоричен: "Олимпик е пародия на нашия футбол. Тези играха всичко друго, но не и футбол. Чудя се как са се озовали в "А" група и въобще в професионалния футбол. За първи път участвам в подобен мач", хваща се за главата героят от "Парк де Пренс".
След уестърна в Тетевен Методи Деянов е аут от терените за близо година. Лека-полека той отново започва да играе и да радва почитателите си, които изправя на крака с технични изпълнения. И до днес в Борисовата градина помнят страничната му ножица срещу Нефтохимик, скъсала (буквално) мрежата откъм сектор "Б", или един снаряд срещу Беласица, попаднал в същата врата през пролетта на 2000 г. Чиста проба класика, останала в паметта на хората. Кой знае докъде щеше да стигне любимецът на "червените" привърженици без контузиите. Човек обаче не може да избяга от съдбата си. Поне така казват.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook
0
