Мъгла покрива тревното поле, което играе ролята на футболен терен в Киликура. Наоколо има патици и крави, но те не влизат на игрището. Скоро започва тренировката на местния отбор, който играе в чилийската втора дивизия. Един от играчите се радва на въздуха така, сякаш е дете в голямо междучасие.
Максим Молокоедов изживява миг на свобода след три години в затвора. Дори има планове да възобнови футболната си кариера, която е принудително прекратена след присъдата.
Преди две години той е арестуван с шест килограма кокаин, които планирал да внесе в Европа в детски книжки.
Всяка вечер руският футболист ляга да спи в килията си, а всяка сутрин става, за да облече фланелката на професионален футболен отбор. Чрез играта новата звезда на Сантяго Морнинг получава втори шанс в живота.
- Много щастлив съм, но знам, че трябва да работя много. От три години не съм играл истински футбол. Имам шестмесечен договор. Живея ден за ден, но се опитвам да гледам и напред - признава 24-годишният Молокоедов със силен акцент, като изпуска думи от криминалния жаргон, които е научил от останалите затворници.
Навремето Молокоедов е напуснал училището в родния Санкт Петербург, за да заиграе във втородивизионния Псков 747. Отличавал се с мощ и добра работа с топката. При едно пътуване от Еквадор към Мадрид и Москва той е арестуван с кокаин на летището в чилийската столица Сантяго. Дават му три години. Сега съжалява, казва, че е бил много глупав, но иначе не желае да говори за това. Нарича го просто „лош спомен”.
Първите дни в затвора са трудни. Руснакът е в килия с още четирима затворници. Не говори и дума испански, семейството му липсва ужасно. Има само дърворезба на Свети Николай, който в Руската православна църква е наречен „Чудотворец”.
Чудото се случва – Максим си спечелва уважението на затворниците с футболните умения. Започват да му дават сапун или дезодорант, за да играе в единия или другия отбор. За „Ел Русо” с бруталния шут с десния крак започва да се говори и извън затвора. Идва да го гледа дори селекционерът на чилийския национален отбор Клаудио Борхи. Казва, че Молокоедов е достатъчно добър да играе професионално. Бившият футболист Франклин Лобос, който полага доброволен труд в чилийските затвори, става поръчител на руснака и той получава разрешение да напуска затвора.
От присъдата му остава почти година и той не може да излиза всяка неделя, каквато е практиката със затворниците, които скоро ще се озоват на свобода. Но от юли го пускат редовно за тренировки и мачове, стига с него да има един надзирател.
- Това е изключителна ситуация – спортните умения на Максим ни карат да го третираме специално - казва говорителят на затвора Макс Лоли. Такава мярка е напълно невъзможна в страни с нулева толерантност към трафика на наркотици като Сингапур, Малайзия или Иран. За същото нещо там Максим би получил смъртна присъда или поне затвор за предостатъчно дълго време.
- Не защитаваме наркотрафика, но затворът има цели. Ние се опитваме да рехабилитираме тези хора. Затворът би трябвало да може да връща хора в обществото. Ако някой би могъл да стане професионален футболист, това е отлична възможност да започне нов живот. Надявам се да се справи, - казва Лоли.
В дебюта си Молокоедов вкарва два гола на първодивизионния Палестино.
- Неговата история ни учи, че човек може да направи грешка, но животът му дава шанс да се поправи. Ако това стане чрез футбола, който всички обичаме, още по-добре - казва треньорът на Сантяго Морнинг Ернан Ибара. Треньорът хвали майсторството на Молокоедов да контролира топката, способността му да изниква зад защитата и най-вече бързината му. Сравнява го с Луис Фиго, португалското крило, който бе избран за футболист №1 на ФИФА за 2001 г. и игра в испанските грандове Барселона и Реал (Мадрид).
- Може и да преувеличавам малко, но не забравяйте, че това момче има само две седмици подготовка. Виждам, че всеки ден е все по-добър от физическа и техническа гледна точка.
Той би бил важен играч във всеки чилийски отбор
Не се съмнявам, че има всичко, което е нужно за професионална кариера - смята треньорът.
Докато гледаме тренировката, Молокоедов привлича вниманието ни с уникално спиране на дълга топка, изчистена от защитата. Той я лепи на вътрешната част на крака си и вдига поглед да потърси къде да подаде. През цялото време ситни на пръсти и прилича на танцьор от Болшой театър. Футболната реалност обаче бързо праща този миг в историята и руснакът е съборен с грубо влизане.
Наближава обед на игрището в Киликура, което на езика на индианците Мапуче означава „цветна скала”. Време е Молокоедов да се върне в „сивата скала”, където пребивава последните две години. Той влиза в колата, а зад тях кара полицейски патрул. Руснакът хвърля последен поглед към пилетата и кравите.
Той можеше да се върне в родината си още този месец, след като чилийското правителство започна чрез амнистии да изпразва претъпканите затвори. Чужденците имат право да се върнат в страните си при условието да не стъпват в Чили в следващите десет години. Молокоедов избира да остане да лежи в затвора и да играе футбол. Наскоро от клуба обявиха, че всичко около трансфера му от Псков е приключено. Руснакът вече има жълта карта и право да играе във всички турнири. Клубът отказва да назове колко е платил за звездата си.
- Животът ми е тук и искам да става все по-хубав, - твърди Молокоедов. На влизане в затвора жена го разпознава и иска да се снима с него. Той позира, за което получава целувка. После вдига ръце, за да премине рентгена на желязната врата, който би открил всяко оръжие, което затворникът би се опитал да внесе. Върху рентгеновия апарат има голяма сребърна купа, спечелена от футболно състезание. Половин час по-късно звездата на местния тим е отново зад бетонните стени, които опасват затвора. Сега той е зад решетките и мисли за следващия ден, когато отново ще има няколко мига, в които да изживее своята футболна мечта на игрището с патиците и кравите.
Луис Андреас Енао
Превод, "7 дни спорт"
0
